Веселин Иванов Киров: Роден съм в гр. Пловдив на 20 Май 1943 г. Израстнал съм (и възпитан) в Димитровград, но съм живял в различни градове (в страната и чужбина), като от 1966 г. живея предимно в София. Пребиваването ми във всеки от тези градове имаше свой незаменим специфичен принос към формирането на моята индивидуалност, но ролята на Димитровград в изграждането ми като личност беше основополагаща.

По времето на моето детство и юношество (времето на Пеньо Пенев) Димитровград беше оживен индустриален и културен център с няколко завода, мини и най-големия химически комбинат на Балканския полуостров (построен с помощта на СССР, чиито експерти – наричани "руските специалисти" – също живееха в Димитровград). Нас от малки ни възпитаваха в ренесансов дух да бъдем хармонично всестранно развити личности като Леонардо Да Винчи – аз съм израстнал с "Родна реч" и "Литературна мисъл" и съм писал стихове, свирил съм на няколко музикални инструменти и по-късно съм композирал симфонични поеми, тренирах и бях състезател по плуване и други дисциплини без да съм имал намерение да стана поет или музикант или професионален спортист. Именно уникалната духовна атмосфера в този пълен с млади инженери новосъздаден град породи в моето съзнание мечтата да стана учен – спомням си как около 12-годишен седях с часове на нашия таван срещу един стар бюфет с няколко купени от мен шишенца, колби, епруветки и лакмусови хартийки и си представях, че извършвам някакви научни експерименти, както ни разказваха в часовете по химия.

Професионални квалификации: Среден техник от 1963 г. (Механо-Техникум – Пловдив); машинен инженер¹ от 1971 г. (ТУ – София, специалност „Технология на машиностроенето”); доктор от 1975 г. (Вземане на рационални решения при автоматизираното технологично проектиране²); доцент (ст.н.с. II степен) от 1982 г. (Автоматизация на проектирането и управлението на промишлени роботи и роботизирани технологични системи).

Изследователските ми разработки в областта на автоматизацията на инженерния труд (включително представяне и използване на експертни знания) и приложението на перспективни модели и методи за вземане на рационални решения бяха част от дейността на такива несъществуващи вече структуро-определящи организации като Института за металорежещи машини – София, Института по роботика – Стара Загора и единствения у нас по онова време международен Съветстко-Български Научно-Изследователски и Проектен Институт „ИНТЕРПРОГРАММА” – София.

В продължение на години бях и Председател на Националната секция по Автоматизация на инженерния труд (АИТ) към НТС и хонорован преподавател (АИТ и логическо програмиране) в Центъра за следдипломна квалификация по математика на ТУ-София и други ВУЗ. В периода 1973-1989 г. оригинални резултати от работата ми бяха публикувани в десетки статии и доклади на национални и международни конференции и световни конгреси в различни страни от Източна Европа, както и Великобритания, Канада и САЩ. Като отделни отломки от моята мисъл, трите илюстративни доклада³ (с по-достъпни варианти и препратки към мои предишни публикации) от онзи отдавна отминал период на моята младост дават известна представа за моите тип мислене и резултати, особено отнесени към ограничените възможности за работа в тази сфера предвид тоталното технологично ембарго, наложено по онова време на нашата и без това не особено развита страна. Между другото, интересно е колко от тогавашните корифеи са имали съизмерими по общност, оригиналност и приложимост достижения.

Независимо от моите научно-изследователски успехи, обаче, по-нататъшното ми професионално развитие се оказа проблематично. Въпреки че бях първият и единствен човек в България с научна степен в областта на АИТ, през 1977 г. не бях допуснат до официално обявен в ДВ конкурс за доцент (с ориентация като тази на дисертационния ми труд) във ВМЕИ-София поради факта, че баща ми е бил кмет преди 9-ти Септември 1944 г. (като един от не толкова многото на брой хора с висше икономическо образование по онова време; точният цитат⁴ на многозначителния израз в официалното обяснително писмо от СВО към МП е накрая под линия). Всичко това беше много несправедливо, защото нито аз, нито моите родители (изключително прецизни във всичко), сме членували някога в политически партии и винаги сме имали ясно изразени предпочитания към миролюбиво сътрудничество с всички страни по света, водени единствено от нашия национален интерес.

Разочарован от политическия подбор на кадрите у нас, през 1989 г. (преди изненадващите политически промени) не се върнах в България след пътуване до Кеймбридж (Великобритания) за международната конференция „Artificial Intelligence in Engineering”, за която имах приет доклад, но дори не посетих. Погълнат от множество внезапно възникнали битови и други проблеми в резултат от новия ми емигрантски статут, нямах нито време, нито желание да търся продължение на научната си дейност в чужбина. За мен тази постъпка беше форма на мълчалив протест в съгласие с основното ми човешко право на свобода да избирам къде и колко време да живея, но тя сложи край на научната ми кариера. През следващите 12 години живях в Лондон (въпреки политическите промени, българското посолство в Лондон ме третираше като „невъзвръщенец” и чак до 1998 г. не ми издаваха български, а още нямах британски, паспорт и не можех да се върна).

В Лондон в началото работих като системен програмист за няколко частни организации в непознатата за мен до тогава област на инвестиционната дейност. В една от тях (клиент на Datastream⁵) използвах програмния интерфейс на Datastream и онлайн връзката с тeхните информационни бази да създам програмна система за автоматично събиране и форматиране на свързаната с текущото ниво на инвестиции в различни страни графична и таблична информация, която след комбиниране с аналитични статии беше директно изпращана за последващ печат на нейния специализиран седмичен вестник за инвеститори The International Broker (с около 100 страници, поне една за всяка страна).

В продължение на този си опит, през последните осем години от този период имах шанса да стана част от разработващия колектив на самата Datastream. Там участвах в различни колективни проекти, но като единствен разработчик (sole developer) създадох и поддържах в продължение на 7 години множество С++ версии на DSDDE (Datastream DDE server, заедно с неговия VBA компаньон – Datastream add-in за Microsoft Excel), едно от най-популярните по онова време средства за динамичен достъп до детайлна текуща и (50-годишна) историческа информация за финансовите пазари със селектиране и съпоставяне на инвестиционни алтернативи, използвано ежедневно в повече от 4000 (практически всички големи) инвестиционни организации на четири континента (това са документирани факти).

Въпреки интересната тематика, приличното заплащане и добрите условия за работа като Senior Analyst Programmer в Лондонското Сити, както и възможността за развитие на програмистките ми умения, на мен ми липсваше предишното изследователско начало и инженерно творчество. Това (заедно с очакванията за положителен ефект от настъпилите в България политически промени) постепенно оформи у мен мисълта за връщане към предишните ми интереси и тематика. Така в края на 2001 г. се завърнах в София с единствената мисъл да инвестирам в развитие на собствените си идеи, за което преди това трябваше да убеждавам едни или други не особено компетентни началници (у нас и чужбина).

Въпреки, че тук често се отправят призиви към нашите емигранти да се завърнат в България и да допринесат за нейното развитие, моето лично завръщане в родината беше категоризирано като „провал”, не без нюанси на злорадство. Това неприязнено отношение към българите зад граница се оказа широко разпространено. Моят опит в чужбина не интересуваше никого, а научните ми (в противовес на модните политически и/или търговски) интереси изглеждаха наивни на фона на всеобщия стремеж към власт и забогатяване.

Поради това този втори етап/живот на изследовател и разработчик в България се отличаваше от предишния такъв с вътрешното ми нежелание да търся по-нататъшно развитие на научната си кариера чрез удовлетворяване на традиционните формални критерии за научен принос като брой (вместо съдържание) на публикациите и разработка на дисертация или хабилитационен труд с цел постигане на престижна научна степен или звание като ключ към висок пост и голяма заплата. Не можех да приема смисълът на моя живот да се сведе до такава надпревара, която ми изглеждаше безсмислена суета и под моето достоинство.

Затова избрах автономността. Натрупаният до тогава (през предишните 30 години) инженерен опит в различни индустрии и свързаните с него мои аналитични и програмистки умения ми осигуриха необходимата за този етап професионална самодостатъчност и позволиха самостоятелно развитие без необходимост да търся външна помощ нито за концепирането, нито за реализирането на моята система. Междувременно, широкото разпространение на персоналните компютри направи всичко това възможно без големи инвестиции, поради което не ми се наложи да търся нови работодатели или инвеститори.

Анонимната форма ‘самодостатъчност + самофинансиране’ ми позволи да не се влияя от текущата технологична мода на пазара на труда или екзотичните претенции на потенциални клиенти. Без да регистрирам фирма или какъвто и да е друг вид юридическо лице можех да се концентрирам върху творческите проблеми без ненужното бреме на каквато и да е административна или финансова отчетност. Задълбочена изследователска дейност с дългосрочен хоризонт като моя трудно се вмества в рамките на краткосрочни бизнес стремежи към печалба.

На онзи етап за мен беше единствено важно какъв реален оригинален и потенциално полезен продукт мога да създам през относително кратката останала активна част на моя живот. Това не беше просто някакъв пореден проект, а съдържание и смисъл на финалната фаза на моя живот (професионален и не само). Аз постигнах целта си – съществуването на iConceptStore^™ е факт и това е мое лично постижение, защото (за разлика от много „научни ръководители”) не съм използвал чужди ум, труд или финансови средства (за себе си доказах, че и сам воинът е воин). Бъдещето на това мое творение ще поверя на учредената от мен научно-изследователска фондация „Технология на познанието” (Cognitive Technology Foundation, името резервирано в процес на подготовка за официална регистрация), която може да стане част от препоръчания от мен нов български световно-конкурентен частен научно-изследователски сектор. Разбира се, сега някои представители на академичната общност може да сочат със снизхождение и високомерие моето спряло кариерно развитие в опит да омаловажат тези резултати, които са далеч отвъд пределите на традиционните критерии за научен принос.

За съжаление, въпреки финансовата ми независимост и професионална изолация в София, не можех да не забележа очевидните прояви на корупция и други уродливи явления в българските институции и общество. Бях лично засегнат от надменното отношение на новоизлюпили се чиновници, които си позволяваха да игнорират дори решения на ВАС. Десетките безполезни жалби и срещи с безцеремонни служители в продължение на следващите 12 години ме принудиха отново да обърна поглед навън и през 2013 г. малко демонстративно се отправих към Лондон със символичен полет на връх 70-ия си рожден ден.

Оттогава разделях престоя си между Лондон и София (без местоположението да променя характера на заниманията ми), докато пандемията Covid-19 не ме изненада само няколко дни след пристигането ми в София в края на 2019 г. и блокира завръщането ми в Лондон до 3-ти Март 2023 г. Затова пък имах възможност спокойно да проуча на място различни хипотетични възможности за бъдеща дейност у нас. Независимо от всичко, за мен България си остава моята единствена родина – „Это родина детства, мне не нужно другой”, както се пее в една руска (белогвардейска) емигрантска песен – и аз искам да допринеса с каквото мога за нейното технологично и социално развитие (без да очаквам нещо в замяна). Предстои да видим до какво ще доведе тази ми патриотична нагласа:).

¹ Дипломна работа върху адаптивно управление на режимите на рязане (автоматично регулиране на стъпката на подаване и оборотите с цел стабилизиране точността на обработка при вариращи размери на заготовките) при стругови машини с ЦПУ с акцент върху динамичния модел на обекта на управление (намираща се под въздействие на силите на рязане съвокупност от взаимосвързани механизми с техните якостни, демфериращи и еластични свойства) с изследване устойчивостта на процеса на обработка с помощта на аналогова ЕИМ.

² Дисертацията защитена пред обединен научен съвет на МТФ и МФ на ТУ, целево разширен с решение на ВАК с 6 допълнителни члена от БАН и други факултети на ТУ.

³ Илюстративни доклади:

1. Kirov, V.I. (1979) Algebraic-Linguistic Approach to the Problem of Automatic Forming of Purposeful Behaviour of Integral Robots, Volume 2, pages 1510-1514, Proceedings of the 5th World IFToMM Congress, Montreal, Canada, published by ASME, USA, N.Y.

ИЛИ подобен по-ранен, но по-обширен и по-достъпен в България, вариант:

1. Киров В.И. (1976) Алгебро-лингвистичен модел на процеса на автоматизиран синтез на ефекторни системи и тяхното поведение, том 7 „Автоматизация на инженерния труд”, страници 23-27, Доклади на III национална конференция с международно участие АВТОМАТИЗАЦИЯ 76, Албена, България (на руски език).

2. Kirov, V.I. (1982) Game-Theory Approach to the Criteria Coordination Problem in Multi-Stage Optimization, Volume 3, pages 336-338, Proceedings of the 10th World IMACS Congress, Montreal, Canada.

ИЛИ подобен по-ранен, но по-обширен и по-достъпен в България, вариант:

2. Киров В.И. (1976) Нов подход към проблема за оптимизация на автоматизирания синтез на ефекторни системи и тяхното поведение, том 7 „Автоматизация на инженерния труд”, страници 131-137, Доклади на III национална конференция с международно участие АВТОМАТИЗАЦИЯ 76, Албена, България (на руски език).

3. Kirov, V.I. (1987) Semantically Extended Logic Program­ming Environment for CAD/CAPP Applications, Proceedings of the Second International Conference on Application of Artificial Intelligence in Engineering, Cambridge, Massachusetts, U.S.A., Computational Mechanics Publications.

ИЛИ подобен по-късен, разширен и по-достъпен в България, вариант:

3. Киров, В.И. (Председател на ОК, 1988) Инструментални средства за концептуално моделиране в САПР, Доклади на V международна конференция САПР’88 „АВТОМАТИЗАЦИЯ НА КОНСТРУИРАНЕТО И НА ПРОЕКТИРАНЕТО НА ТЕХНОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ В МАШИНОСТРОЕНЕТО”, Пловдив, НРБ /на английски език/.

⁴ „При разглеждане на Вашата кандидатура за доцент ръководството на ВМЕИ „Ленин” наред с постиженията Ви в науката е взело под внимание и положението, което Вашия баща е заемал преди 9.IX.1944 г. в държавния апарат. Това обстоятелство не е без значение при решаване на въпроса за допускането Ви до конкурса от гледна точка на изискванията, които се предявяват към научно-преподавателските кадри във ВУЗ като преподаватели и възпитатели на студентската младеж.” Част от писмото до мен от СВО към МП в отговор на моята жалба до тях (правописната грешка е тяхнаJ)

⁵ По онова време Datastream, притежаваща най-обширната и богата в света (още тогава 50-годишна ежедневна) историческа информация за финансовите пазари по света, беше част от американската Primark Group, по-късно обединени в Thomson Financial и накрая в многонационалния конгломерат Thomson Reuters – най-голямата в света организация в сферата на информационното осигуряване на всички форми на инвестиционния процес (Reuters е де-факто създателят на този информационен пазар през 1850 г. в Лондон).

Copyright © 2005-2024 Dr Vesselin I. Kirov